Как се запознах с Второто си аз ..

Та, какво всъщност искам да разкажа:
Преди година и нещо се запознах с едно момиче - още от първите 5 изречения, които си казахме разбрахме, че сме сродни души (: Честно да ви кажа, такова едно запознанство, в такъв труден момент от живота ми, толкова добре ми се отрази.. Ето я и цялата история:
Беше хладен мартенски ден. Слънцето леко се прокрадваше зад облачетата и нежно галеше листата на дърветата. Аз излязох от училище - членувам в ОМС или Общиснки Младежки Съвет на гр. Русе и ни бяха поканили на лекция в университета. Училището ми е в съседство с Русенският Университет и за 5 мин щях да бъда там.. не бързах, ама никак.. бавно се влачех по тротора мислейки си как да разнообразя сивият ден.. 'дали да не отида в РокСтар с НЕд (моят елф) за по бира, или да седна и да изгледам някой мн як филм като се прибера.. ' та докато се чудя покрай мен мина второто аз - тогава беше с дълга коса и кожено яке.. искаше ми се да я заговоря, защото рядко виждам подобни интересни хора, но реших, че не искам пак да ме сметнат за луда.. (: и продължих да си мисля за РокСтар и бирата..
Биляна Раева, която щеше да ни води лекцията закъсняваше.. огледах се в залата - имаше малко познати физиономии.. все хора, които познавам бегло от ОМС.. докато оглеждах попаднах на същото момиче, кото ме задмина.Седеше до мен. Изглеждаше като мен.. с голяма чанта, в която имаше всякакви джунджурии, но не и ред и притеснен поглед.. заговорихме се. Около час и нещо плямпахме.. оказа се, че имаме много общи теми - музика, филми, книги.. нали знаете, все обичайните неща. Разменихме телефони, скайпове.. и се уговорихме да се видим пак на по кафе или на по разходка по - скоро. И така се зароди нашето голямо приятелство - викаме си Второ аз, излизаме, движим се в една компания.
Общо взето: Едно красиво приятелство! Възможно най - щурите дни с нея, най - щурите женски вечери, най - готините разговори за момчета.. въобще имам такова красиво, усмихнато, жизнено и винаги зареждащо ме с еднергия второ аз, каквото никой никога не е имал!
Няма да ви отегчавам повече, просто исках да споделя, защото рядко се срещат такива хора, като Марти и защото смятам, че всеки трябва да си има като мен едно Второ аз.. но пък като се замисля.. ще стане голяма шизофрения..

След дългата почивка (: // и един красив ден!

И така, след дълга почивка аз отново пиша в блог... нов блог (: Отново ще споделям разни мисли и преживявания в интернет пространстовото ^^

Ето и какво невероятно готино и романтично нещо ми се случи, исторя за една песен и още нещо ;)

Аз и моят приятел (Петър) трябваше да се срещнем на центъра на град Русе, за да изберем подарък за най-добрият ни приятел Дани! (Щяхме да се видим с него и да празнуваме само ние и Вани, а на другият ден щеше да събира цялата компания и да се лее бира, трябваше да побързаме, защото имахме само час. Все пак успяхме да харесаме страхотен подарък и да ни остане малко време заедно!) И така, да се върна пак към срещата - та видяхме се на часовника и аз подскачаща от радост като малко детенце му разказах, че имам 6 по математика за годината, благодарение и само на него (защото само той имаше нервите да ми обяснява хиляда пъти и успя!) и го нагушках, после предложих да изядем по един сладолед по случая (: Взехме по един голям двоен сладолед от най-близката машина и след като мацката, която продаваше, ме изгледа много странно когато си поръчах шоколадов с шоколадова глазура, се запътихме към една пейка. Общината на град Русе беше близо и имаше сглобена сцена на нея.. чуваха се акорди на електрическа китара и аз с огромно любопитство погледнах натам. Предложих да отидем и да разберем коя е групата, която си оправя техниката. Изядохме сладоледа и се запътихме натам. На сцената бяха няколко момчета, които забавлявайки се оправяха кой - китари, кой - барабани (: С моето мило ^^ застанахме пред сцената и любопитно ги наблюдавахме. Не след дълго те решиха да изпълнят пробно една песен, защото до началото на концерта имаше още един час. Чу се как барабанистът отброява 3 пъти с палките и.... какво да чуя! White snake - Is this LOVE?!?!!??! Една от най - любимите ми песни! Гушнати с Пешо се наслаждавахме на звуците и се радвахме.. около нас нямаше никой - само ние двамата пред сцената.. беше толкова хубаво ^^ От тогава, това е нашата песен, беше изключително романтично и слънчево! Покрай фонтаните зад нас се струпваха хора, които си тактуваха с крак и се радваха.

След като песента свърши трябваше да бягаме към мястото на срещата с рожденика (: Беше една много готина незабравима изпълнена с емоции вечер.

Когато се прибрах вкъщи и премислях и премислях колко беше красив този ден, едва успях да заспя (: На сутринта, разбира се, едвам успях да стана за училище... сънят просто беше настъпал клепачите ми и не искаше да стане от там, а аз трябваше да бягам към класната стая за час по Български език и литература, защото закъснявах.