Влюбена! Влюбена!

Случвало ли ви се е да се чувствате така влюбен, че всичко, всичко, което виждате е любовта, красотата, чувате само музиката на малките движения и всяка дума, която казвате да излиза до вас, като балонче по комиксите, само че нарисувано и цветно и най - често сърцевидно! Е.. аз съм така от година и седем месеца и нямам намерение да излизам от това състояние! Прекрасно, просто изумително! Никога не съм и предполагала, че ще ми се случи и сега когато ми се случва... се радвам на всеки миг! Моето милинко ме радва, аз го радвам.. вдъхновяваме се.. красиво е!
Ще продължавам да си танцувам и да пея нарочно, за да виждам нон-стоп излизащите сърцевидни звуци и да се радвам на това, което имаме и споделяме заедно!

Творчество ^^ (част първа)

Снимките не са професионални, но са от сърце както се казва и са малко от многото. Занимавам се с това от 3 години и творя непрестанно. Това е малка част от творчеството ми. Като наснимам кутията с останалите ще ги кача като част втора.



















По принцип ги продавам. За повече информация можете да ме намерите по skype: sasi_pt
както и на e-mail: sastodorova@abv.bg

Една интересна книга (Част първа)

И такааа.. реших, че ще напиша няколко поста за няколко интересни книги, които са ми попадали и харесали ^^. Надявам се да ви заинтригувам или поне да накарам нечие любопитство да надзърне, дори и да било само на първата страница.
Първата книга за която ще ви дърдоря е: "Смъртта е моят занаят" на Майкъл Конъли. Това е една много хубаво написана книга. Вярвам, че ако сте любители на криминалетата ще Ви хареса. Ето накратко сюжета и моите впечатления:
"Смъртта е моят занаят. С нея си вадя хляба. Тя е наковалнята за професионалната ми репутация. Отнасям се към нея със страстта и точността на погребален агент: мрачен и съчувстващ, когато съм с опечалените, и сръчен занаятчия, когато съм сам. Винаги съм смятал, че тайната на взаимоотношенията със смъртта е да я държиш на разстояние от себе си. Това е правилото. Не й позволявайте да ви облъхва с ледения си дъх."
"Смъртта е моят занаят. Вадя си хляба от нея; тя е наковалнята за професионалната ми репутация. Печеля от нея. Непрекъснато е около мен, но никога не е била толкова близо, както в онези моменти с Гладън и Бакъс, когато ми дишаше в лицето, доближила ме око до око, посягаща с костеливите си пръсти към мен."
Това са първият и един от последните абзаци на книгата.. самата книга можете да прочетете онлайн ето тук: http://mobi.chitanka.info/lib/text/2978/1#textstart
А на кратко: Джак Макавой е криминален репортер в Роки Маунтън Нюз. Романът започва със самоубийството на брата-близнак на Джак, детектив по разследване на убийствата в денвърското полицейско управление. Или поне така изглежда на пръв поглед. И когато Джак започва да разследва самоубийствата сред полицаите, открива една много тревожна схема.
Оформя се подозрението, че това е работа на сериен убиец, един дяволски изтребител на ченгета, разхвърлил следите си от единия до другия океан посредством „предсмъртните бележки"- цитати от поемите на Едгар Алан По.
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета" изглежда вече знае, че Джак е по петите му...
Честно, тази книга ме държа на нокти цяла нощ докато се изнизаха всички странички. И наистина, необикновеният и странен развой на събитията, ме накара да изтръпна. Цялата книга е много добре написана, разделена на глави, всичко е добре описано, няма излишни описания и натоварващи обяснения. Ако обичате криминалетата и загадките, вярвам ще Ви хареса и дори може би като мен, след някой друг месец ще я прочетете пак.
Приятно четене на всички заинтригувани!

Честит Рожден Ден, Марти!!

Днес моето скъпо Второ аз - Марти има рожден ден! Става на 18.. великите 18 години, когато кажи - речи се водиш възрастен. Ще я поздравя тук, защото.. защото.. защото така ми харесва. И така.. започвам с пожеланията:
Мило Второ аз, честит ти Рожден ден! Знаеш, че няма да ти се размине с дългите пожелания: много здраве, много щастие и много късмет! (Гуууш!) И така де, продължавам: искам да си все така усмихната и целеустремена, да гледаш само напред с позитивна нагласа! Пожелавам ти година изпълнена с веселие, купони, щури компаниииии, песни и танци в Макса (: много бира (накъде без бирата), много спечелени битки на джаги в Legacy! . Намерих едно много хубаво стихотворение преди около 3-4 месеца и си казах - това е за рождения ден на Второто аз! Искам да знаеш, че изключително много те ценя като приятелка, като човек... и все пак да не забравяме, че сме си второ аз! И така ето го и стихотворенийцето:



Вървял ли си гол под дъжда,
призна си, че случва се рядко
да видиш дъга през нощта
или да откриеш приятел.

На покрива ти досега
дали със другар си осъмвал -
с китара в едната ръка,
а с другата - него прегърнал.

Дали край камина ще седнеш
да пеем със тихия вятър
или към небето ще гледаш
звездата на своя приятел.

Дори да си много далече,
когато си тъжен и сам
на мен обади се, човече,
и теб ще открия някъде там.

Защото, приятелко, с тебе сме двама,
а заедно щом сме, за нас пречки няма.
Каквото да стане, аз зная, че ти
ще бъдеш до мен и в най-трудните дни.



Обичкам те, Второ аз!
(Гумени мечета, Гумени Мечетааааааа, гумени мечетаааа (: )

Като перце за китара!

Като перце за китара искам да съм! Малко, изваяно, със собствен цвят и вкус,да не се лутам между сиво и цветно! Като перце за китара - ръката с мен да създава, заради мен звуците да блуждаят, да се извиват и преливат.. Знам, че перце не съм и няма да стана.. но знам че в себе си имам едно мъничко такова и то твори.. на воля.. твори мечти и само аз чувам техните звуци!

Спомен

Пътувам.. 7 h вечерта е, колата се движи бързо. Заради напредващата есен, слънцето залязва по-рано. Загледана в неговите ярко-червени багри, ме връхлитат спомени.
Ето - пътуваме, ранна сутрин е. Слънцето тъкмо изгряло се усмихва. Пролетта е в разгара си и въпреки лекия хлад, който се усеща, всички знаем, че ще бъде топъл ден! Колата се движи бавно, ако спре съм сигурна, че ще чуя как листата на дърветата растат. Красивите пейзажи завладяват ума и имам чувството, че всички коли край нас се движат бавно, нарочно, за да се насладят на красотата. Отново потънала в мисли за слънцето и наближаващите горещини чувам как нашите се радват на щъркелите накацали покрай едно вирче. Отново усмивката завладява бледите ми страни (: Обичам го тоя сезон! Навсякъде кипи живот..и ето някое заблудено бръмбърче ще влезе през отворения прозорец и ще почне да жужи смешно, а ние със сестра ми ще следим къде ходи и ще му се радваме... и с колата ще минем покрай щъркел, зайче ще пресече шосето или някое мишле.. (:
Прекрасно е да носиш спомените със себе си.. защото когато поискаш можеш да избягаш в тях и да се насладиш на нещо красиво! ^^
Нощта продължава своя път, Луната се усмихва сладко (пълнолуние е!), а спомените карат ума да мечтае за топлите и сладки изпълнени с веселие пролетни дни!

Как се запознах с Второто си аз ..

Та, какво всъщност искам да разкажа:
Преди година и нещо се запознах с едно момиче - още от първите 5 изречения, които си казахме разбрахме, че сме сродни души (: Честно да ви кажа, такова едно запознанство, в такъв труден момент от живота ми, толкова добре ми се отрази.. Ето я и цялата история:
Беше хладен мартенски ден. Слънцето леко се прокрадваше зад облачетата и нежно галеше листата на дърветата. Аз излязох от училище - членувам в ОМС или Общиснки Младежки Съвет на гр. Русе и ни бяха поканили на лекция в университета. Училището ми е в съседство с Русенският Университет и за 5 мин щях да бъда там.. не бързах, ама никак.. бавно се влачех по тротора мислейки си как да разнообразя сивият ден.. 'дали да не отида в РокСтар с НЕд (моят елф) за по бира, или да седна и да изгледам някой мн як филм като се прибера.. ' та докато се чудя покрай мен мина второто аз - тогава беше с дълга коса и кожено яке.. искаше ми се да я заговоря, защото рядко виждам подобни интересни хора, но реших, че не искам пак да ме сметнат за луда.. (: и продължих да си мисля за РокСтар и бирата..
Биляна Раева, която щеше да ни води лекцията закъсняваше.. огледах се в залата - имаше малко познати физиономии.. все хора, които познавам бегло от ОМС.. докато оглеждах попаднах на същото момиче, кото ме задмина.Седеше до мен. Изглеждаше като мен.. с голяма чанта, в която имаше всякакви джунджурии, но не и ред и притеснен поглед.. заговорихме се. Около час и нещо плямпахме.. оказа се, че имаме много общи теми - музика, филми, книги.. нали знаете, все обичайните неща. Разменихме телефони, скайпове.. и се уговорихме да се видим пак на по кафе или на по разходка по - скоро. И така се зароди нашето голямо приятелство - викаме си Второ аз, излизаме, движим се в една компания.
Общо взето: Едно красиво приятелство! Възможно най - щурите дни с нея, най - щурите женски вечери, най - готините разговори за момчета.. въобще имам такова красиво, усмихнато, жизнено и винаги зареждащо ме с еднергия второ аз, каквото никой никога не е имал!
Няма да ви отегчавам повече, просто исках да споделя, защото рядко се срещат такива хора, като Марти и защото смятам, че всеки трябва да си има като мен едно Второ аз.. но пък като се замисля.. ще стане голяма шизофрения..

След дългата почивка (: // и един красив ден!

И така, след дълга почивка аз отново пиша в блог... нов блог (: Отново ще споделям разни мисли и преживявания в интернет пространстовото ^^

Ето и какво невероятно готино и романтично нещо ми се случи, исторя за една песен и още нещо ;)

Аз и моят приятел (Петър) трябваше да се срещнем на центъра на град Русе, за да изберем подарък за най-добрият ни приятел Дани! (Щяхме да се видим с него и да празнуваме само ние и Вани, а на другият ден щеше да събира цялата компания и да се лее бира, трябваше да побързаме, защото имахме само час. Все пак успяхме да харесаме страхотен подарък и да ни остане малко време заедно!) И така, да се върна пак към срещата - та видяхме се на часовника и аз подскачаща от радост като малко детенце му разказах, че имам 6 по математика за годината, благодарение и само на него (защото само той имаше нервите да ми обяснява хиляда пъти и успя!) и го нагушках, после предложих да изядем по един сладолед по случая (: Взехме по един голям двоен сладолед от най-близката машина и след като мацката, която продаваше, ме изгледа много странно когато си поръчах шоколадов с шоколадова глазура, се запътихме към една пейка. Общината на град Русе беше близо и имаше сглобена сцена на нея.. чуваха се акорди на електрическа китара и аз с огромно любопитство погледнах натам. Предложих да отидем и да разберем коя е групата, която си оправя техниката. Изядохме сладоледа и се запътихме натам. На сцената бяха няколко момчета, които забавлявайки се оправяха кой - китари, кой - барабани (: С моето мило ^^ застанахме пред сцената и любопитно ги наблюдавахме. Не след дълго те решиха да изпълнят пробно една песен, защото до началото на концерта имаше още един час. Чу се как барабанистът отброява 3 пъти с палките и.... какво да чуя! White snake - Is this LOVE?!?!!??! Една от най - любимите ми песни! Гушнати с Пешо се наслаждавахме на звуците и се радвахме.. около нас нямаше никой - само ние двамата пред сцената.. беше толкова хубаво ^^ От тогава, това е нашата песен, беше изключително романтично и слънчево! Покрай фонтаните зад нас се струпваха хора, които си тактуваха с крак и се радваха.

След като песента свърши трябваше да бягаме към мястото на срещата с рожденика (: Беше една много готина незабравима изпълнена с емоции вечер.

Когато се прибрах вкъщи и премислях и премислях колко беше красив този ден, едва успях да заспя (: На сутринта, разбира се, едвам успях да стана за училище... сънят просто беше настъпал клепачите ми и не искаше да стане от там, а аз трябваше да бягам към класната стая за час по Български език и литература, защото закъснявах.