Спомен

Пътувам.. 7 h вечерта е, колата се движи бързо. Заради напредващата есен, слънцето залязва по-рано. Загледана в неговите ярко-червени багри, ме връхлитат спомени.
Ето - пътуваме, ранна сутрин е. Слънцето тъкмо изгряло се усмихва. Пролетта е в разгара си и въпреки лекия хлад, който се усеща, всички знаем, че ще бъде топъл ден! Колата се движи бавно, ако спре съм сигурна, че ще чуя как листата на дърветата растат. Красивите пейзажи завладяват ума и имам чувството, че всички коли край нас се движат бавно, нарочно, за да се насладят на красотата. Отново потънала в мисли за слънцето и наближаващите горещини чувам как нашите се радват на щъркелите накацали покрай едно вирче. Отново усмивката завладява бледите ми страни (: Обичам го тоя сезон! Навсякъде кипи живот..и ето някое заблудено бръмбърче ще влезе през отворения прозорец и ще почне да жужи смешно, а ние със сестра ми ще следим къде ходи и ще му се радваме... и с колата ще минем покрай щъркел, зайче ще пресече шосето или някое мишле.. (:
Прекрасно е да носиш спомените със себе си.. защото когато поискаш можеш да избягаш в тях и да се насладиш на нещо красиво! ^^
Нощта продължава своя път, Луната се усмихва сладко (пълнолуние е!), а спомените карат ума да мечтае за топлите и сладки изпълнени с веселие пролетни дни!