Аз на LorD Of The DancE!!!!!

Познайте кой ще ходи на Lord of the dance?! АЗ!! Това един от най – готините подаръци получавани някога! Благодарение на Второто ми Аз! Марти, великолепна си! Простооо не знам! Благодаря, че ще сбъднеш тая моя детска мечта (работата е там, че от 5-6 годишно лапенце искам да ги видя на живо!)... ето как си получих подаръка! Марти ми се обади и се разбрахме да се видим, явно се опитваше да звучи нормално, но и тя се вълнуваше (всичко разбирам аз! Аааахаа!)! ИИИ виждаме се ние и тя ми връчва един бял плик, и аз си викам Какво ли ще да е товаа, отварям... и в първия момент не мога да зацепя какво виждам! И после .. и после, ми идеше не да подскачам, ами не знам! Ако имаше таван, със сугурност щях да си ударя дупето там (даже щях да го разбия!)! Искам да ви кажа, уважаеми читатели, че аз имам невероятно Второ Аз. Можете само да си мечтаете да имате такова! Ха! Марти – тя знае всичките ми тайни и мечти, дори и най – детските и намира начин да ми помогне да ги осъществя! (ИМАМ ВЪПРОС КЪМ МАРТИ: ъъъъ.. не знам дали ще стане нахално ама като бях на тли и исках облаците да са от захарен памук, ще можем ли да помислим с теб по този въпрос?) Обещавам да върна мечтата подобаващо! :*

Честит РОЖДЕН ДЕН, МАРТИИИИИИИИ! (hugs an' kissess)

Здравей, мило мое Второ аз! Честит ти 20-ти рожден ден! Знам, че за втори път ти честитя тук! (май ще стане традиция!) Почвам с пожеланията! И така: искам да бъдеш винаги здрава и усмихната! Желая ти изключително много щастие! Искам да се радваш на всяка секунда от всеки ден! Желая ти много успехи, много постигнати цели и сбъднати мечти! Бъди все така красива,упорита, лъчезарна и вярваща в себе си! P. S. Откакто се познаваме, ти винаги си била до мен (както и аз до теб!) искам да ти благодаря за всичките разговори, всичките съвети, всичките пъти, в които съм била на рамото ти! Знам, че винаги мога да разчитам на теб! Извинявай, ако съм направила нещо нередно някога – не е било нарочно! Благодаря, че те има Марти!

За големите и малките неща в живота..

Днес беше много странен ден.. станах късно и осъзнах, че всъщност нищо не правя с живота си и от там тръгна едно велико мислееенее /да не ви обяснявам, а направо да ви покажа/. Та, какво толкова мислих или не измислих.. то не бяха мисли за университета, то не беше за общежитието, за семейството, приятелите ми, за какво искам да постигна в тоя живот, как искам да вървя напред, но все нещо ме дърпа назад и така нататък.. знаете плеадата, всеки е имал такива моменти. След като измих 1 тон чинии в банята осъзнах, че точно в този момент няма място където искам да бъда, освен тук, в тази малка стая в общежитието (където никой не идва да ме види, където ми е най - спокойно, с малкия креват, малкия гардероб, малката маса.. в стаята няма място за мен, камо ли за нещо друго). Тази моя така наречена кибритена кутийка е моят дом /за сега/. С всеки изминал ден осъзнавам, че тези лоши условия при които живеем със съквартирантките ми, са просто нещо от живота.. колкото и да роптая мивката няма да се оправи, мухълът няма да се махне, колкото и да го търкам и тормозя.. това е поредното препятствие от живота, което трябва да преборим.. трябва или да го прескочим и да продължим с вдигната глава или да останем назад и да изгубим ценно време с него.

(Това е общежитието..) След 'Великото миене на чиниите, хвърлих бърз поглед на малкото гардеробче, което делим със съквартирантката ми. Пълна бъркотия.. (говоря за моята част..) Реших, че ще го подредя.. час и половина сгъвах и подреждах дрехи, чанти, търсих еднакви чорапи.. знаете как е в момичешки гардероб. Подейства ми като едно пречистване на ума това подреждане на гардероба.. имах пре-достатъчно време да помисля за големите и малките неща в живота... да реша някои дилеми, да осъзная някои работи, да реша за кое си струва да се ядосвам и кое не ме засяга и не искам да се занимавам.. (: радвам се, че най - стене намерих време да подредя гардеробът си и главата си.. Ето я и сентенцията на деня: 'Подреден гардероб - мирна глава' (: Успех на всички, на които ще им дойде музата да си подредят гардеробите, или секциите или каквото им хрумне.. подреждайте и мислете! Това е мечтата ми за гардероб.. http://www.comfort.bg/bg/interesno/view/1208.html

Пролетната умооора.. (>.<)

От седмица насам ме мъчи пролетна умора и реших да се разровя и да видя какво мога да направя по въпроса, защото се чувствам наистина ужасно. Ето накратко какво разбрах: всъщност пролетната умора е временно състояние на организма, обикновено се появява март - април и причината е, че идва пролетта, природата се разсънва, и организмът на човек не може да се събуди от студените месеци през зимата. Симптомите са умора, трудно съсредоточаване, главоболие, отпадналост.. Тъй като денят става по - дълъг хората чувстват, че се уморяват по - бързо и не могат да свикнат с пролетно - летният режим. Като лек докторите и специалистите в тази област предлагат на нас пролетно уморените да ядем колкото можем повече плодове и зеленчуци, да спортуваме тъй като вече времето е по - топло, да се разхождаме по - често, особено когато е слънчево и да пием много вода. Да се надяваме, че това ще помогне (: Успех на всички уморени.. (^^) Поздрави ХОХОХХ!

Есен..есен

Есента винаги ме е натъжавала, много тъжен сезон, когато осъзнаваш, че нищо няма да е същото, когато разбираш, че лятото си е стегнало наистина багажа и си е заминали и ще усетиш парещите лъчи отново чаааааак догодина.. (което в моя случай не е много далеч.. все пак сме 5 декември днес..) Най - лошото от всичко е, да разбереш, че следващото лято ще е различно, няма да е същото лято, няма да си същият човек, който си в момента, няма да се усмихваш по същия начин, погледът ти ще е различен.. Осъзнавайки, това искаме все повече и повече да останем същите, знаем че няма да се случи и все пак таим надежда.. (Странно нещо са това хората..)И от цялото това искане ти се появява някаква странна тръпка в стомаха, от която искаш да заплачеш, но си казваш, че всъщност животът е време и трябва да се продължи напред, за да можеш догодина есента пак да те налегнат същите мисли..

P.S.: Не знам какво разбрахте от всичката тази повърня на думи, но това е което е в момента в мойта кратунка.. после бълване на изречения, често не свързани логически.. или свързани по какъвто и да е начин..

напоследък.. напоследък

Напоследък искам да си имам копче.. искам да мога да изключвам дадени емоции и настроения и да включвам други. Щеше да бъде много готино. Представете си - ставате сутринта и някой ви вбесява.. после натискате копчето и сте спокойни и щастливи и си пиете кафето с усмивка.. Ще бъде яко (: Другият вариант е да си представяте, че си имате копче и да си го включвате и изключвате въображаемо (: може и да не помогне, но пак е нещо ;Рр

Днес ми е искащо!

Днес ми е искащо!
Искам, искам, искам, ИСКАМ да е лято! Искам да тичам! Искам да усещам хладните утрини галещи показващото ми се краче изпод завивката! Искам отново с приятели на кея в Русе.. Искам да се тъпча със Зайо Байо и бира и да се забавлявам! ИСкам ИСКАм на концерт, искам в парка, искам! ИСкам топли целувки от обагрения с хиляди нюанси на червено и розово залез.. искам.. точно в момента искам много неща.. искам да съм безгрижна, да не се тревожа са тривиални проблеми. ИСКАМ! (Дали продават пакетчета с бонбони "ИСКАМ"??!?!)