'Успехът е пресечната точка, между вярата и себеконтрола!'

Обичам те! Обичам те! Обичам!

'Ще те обичам, докато не стана пепел!' 'Дори и след това'

Пабло Неруда .. красиви стихове!

Забранено е!
Забранено е
да не се усмихваш на проблемите;
да не се бориш за това, което желаеш;
да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си…
Забранено е
да плачеш, без да научаваш нищо;
да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
да се страхуваш от спомените си…
Забранено е
да не показваш любовта си;
да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;
Забранено е
да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;
Забранено е
да не бъдеш „Ти“ пред хората;
да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат…
Забранено е
да не правиш нищо за себе си;
да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
да се страхуваш от живота и неговите трудности;
да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен…
Забранено е
да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко…,
само защото пътищата ви вече не се пресичат;
да забравиш миналото и да останеш в настоящето;
Забранено е
да не се опитваш да разбереш хората;
да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие…
Забранено е
да не напишеш своята собствена история;
да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
да не разбереш, че животът дава, но и отнема…
Забранено е
да не търсиш щастието;
да не живееш с положителна нагласа;
да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият…
Забранено е!

Пабло Неруда

aaaaaaaaaaaa!

Вече знаете какво искам за my birthdaaaay!

Музикално 'Ровичкане' част 1

Всички имат такива моменти - сядате пред компа и нямате какво да правите, тогава разцъквате YouTube, намирате много готини песни, радате им се и после забравяте да добавите в любими и се чудите: 'как се казваше тва бе?!' Тааа.. реших да имам нещо като рубрика, да представям разни песни с по една две думи.. (незнам защо.. иначе.. ENJOY: )

1. We are Bravest - The Way it Stays - сладка е, не ангажираща, щура и момчетата придават хубава атмосфера.. изцяло са в песента!
2. We Are Bravest - Still Countring Stars -- много е яка! слушайте я - нищо друго няма да кажа..
3. Secrets - Good & Broken - бавна, с хубав тексти и ... по сроему красива.
4. Good And Broken-My Mistakes много готина, с много китарки в началото, мацката има глас!
5. Good & Broken - Untrue - няма да казвам колко е яка, слушайте я!
6. Good & Broken - Say Goodbye - текста е готин.
7. Good And Broken-I Can't Get Over You - любовно-трогателна..
8. Good & Broken - Never Enough - yeah!
9. Ivy - Ocean City Girl - нежна.
10. Paramore - crush crush crush - ъъъъ Paramore все пак..
11. Paramore - Monster - lq lq lqqqq..
'I'll stop the whole world, I'll stop the whole world
From turning into a monster, eating us alive
Don't you ever wonder how we survive?
Well, now that you're gone, the world is ours'

Странно? хммм..

Не е ли странно, как хората успяват? Как всеки ден успяват да станат рано за работа.. как намират сили да се изправят пред утрешният ден? Как става така, че продължават напред с изправени глави, въпреки всичко? Как намират красотата в сивия ден? От друга страна, защо има и такива, които не се борят? Защо твърдят, че никой не успява само с късмет и хъс? Това е за тях: хора, повярвайте в себе си, вярвайте, че ще успеете. Животът е такъв какъвто си го направим, не чакайте някой друг да ви го оправи..

Животът на двойките...

Той се съ6уди.. беше тежка нощ - купон, музика, много бира и най - вече веселие. Тя все още спеше до него. Слънцето, сякаш влязло в стаята, правеше косите й златни. Жълто-оранжевата завеса правеше стаята още по-слънчева и уютна. Той се подпря на ръката си и влюбено обхождаше с очи лицето й. Косите й имаха дъх на жасмин, нежен и запомнящ се аромат. Опитваше се да преброй луничките по чипото й носле, но все им губеше бройката. Постоя така загледан и реши да се гушне пак до нея. Прегърна я, а тя отвори големите си зелени очи и сънено му удари една целувка.. после пак се отпусна на възглавницата и потъна в съня си. Мат реши да стане и да си вземе душ. После направи кафе. Тя го обичаше студено и с много захар и мляко, затова се постара. Чакаше тя да се събуди, за да й се радва.. сега не смееше. Седна на компютъра и прегледа днешните новини, времето, изтегли някаква нова игричка, но тяка и не я пусна. Чу как Ина стана. Леките й сънени стъпки се запътиха към банята. Звук на течаща вода.. сутрешното разкършване и ето я - в малкото холче до него. Гушна го и го поздрави с 'добро утро, Слънчо!' Мат се усмихна и я целуна. Хареса усмивката й когато тя видя, че й е направил кафе. Както седеше пред компютъра се загледа в часът, после в датата.. изведнъж се сети! Днес ставаха 6 години откакто бяха заедно. Обърна се към нея. Знаеше, че жените никога не забравят датите.. и видя замисленият й поглед. Стана и я прегърна. Каза й, че ще излезе с Фред. 'Добре, мило.' - каза, без никакъв друг коментар. Той се облече набързо - подбра дрехи който не искаха намесата на ютия и излезе. Беше му гузно, че е забравил.. с тази нова работа и всички ядове с програмата, която не искаше да заработи като хората.. и освен снощният купон.. Бяха се разбрали да не си разменят подаръци за годишнините, но той отдавна кроеше планове да й вземе нещо. Запъти се към магазина за животни. Влезе и още от вратата хареса едно сладко малко бебе-куче. Golden-retriever-чето седеше самичко и гледаше сякаш тъжно. Веднага отиде при него и го взе, занесе го до магазинерката й подаде кредитната карта, без да попита за цената - беше решил. Излезе и се запъти към магазина за цветя. Все един голям букет лилиум-и - тя ги обичаше и поръча синя панделка - кученцето беше момченце. Върза му панделка пред погледа на продавачката, която го гледаше любопитно и попита дали е за някой специален за него човек. Той само се усмихна и отговори - 'Да'. Запъти се към вкъщи. Не знаеше как да й го подари.. нямаше да е само нейно де, но все пак.. Реши да се прибере и да не го мисли толкова.. както дойде.. Позвъни. Тя все още се размотаваше с тениската на Manowar, с която спеше. Влезе, скрил малкото зад себе си в едната ръка, а в другата държеше хартиената торба с играчките и принадлежностите за Малкия.. така реши да го нарича. Ина ровичкаше нещо в едно чекмедже, видимо раздразнена, че той не се сеща.. той влезе с обувките и й каза: 'Мила, искам да ти кажа нещо..' Тя се оживи. Той пристъпи към нея и й подаде малкото животинче, то беше малко по - голямо от дланта му. Тя примигна, после се освести и го взе. 'Честити Шест години заедно, мила. Обичам те!' Тя сякаш щеше да се разтопи. Прегърна го, целуна го, честит му и се обърна към Малкия. Толкова много му се радваше. Беше бебче. Изморено, сладко животинче, което бе прекарало последните дни само в магазина. Ина го обикна веднага. Първите два часа не можа да се отдели от него и само го гушкаше. Беше много щастлива, че то заспа в прегръдките й и даже спейки се гушкаше в нея. Прекараха деня в приказки и спомени - за първата им среща, за многото премеждия, радости, купони, за всичките години прекарани заедно. Вечерта хапнаха и сложиха дребосъчето в импровизирано легло в спалнята. Легнаха си и гушнати заспаха. През нощта се събудиха от жалното скимтене на малкото. Беше се добрало до техният креват и протегнало лапичка нагоре плачеше. Взеха го в кревата при тях. То веднага се сгуши и заспа. Те притеснени да не го затиснат докато спят, задрямаха...