Животът на двойките...

Той се съ6уди.. беше тежка нощ - купон, музика, много бира и най - вече веселие. Тя все още спеше до него. Слънцето, сякаш влязло в стаята, правеше косите й златни. Жълто-оранжевата завеса правеше стаята още по-слънчева и уютна. Той се подпря на ръката си и влюбено обхождаше с очи лицето й. Косите й имаха дъх на жасмин, нежен и запомнящ се аромат. Опитваше се да преброй луничките по чипото й носле, но все им губеше бройката. Постоя така загледан и реши да се гушне пак до нея. Прегърна я, а тя отвори големите си зелени очи и сънено му удари една целувка.. после пак се отпусна на възглавницата и потъна в съня си. Мат реши да стане и да си вземе душ. После направи кафе. Тя го обичаше студено и с много захар и мляко, затова се постара. Чакаше тя да се събуди, за да й се радва.. сега не смееше. Седна на компютъра и прегледа днешните новини, времето, изтегли някаква нова игричка, но тяка и не я пусна. Чу как Ина стана. Леките й сънени стъпки се запътиха към банята. Звук на течаща вода.. сутрешното разкършване и ето я - в малкото холче до него. Гушна го и го поздрави с 'добро утро, Слънчо!' Мат се усмихна и я целуна. Хареса усмивката й когато тя видя, че й е направил кафе. Както седеше пред компютъра се загледа в часът, после в датата.. изведнъж се сети! Днес ставаха 6 години откакто бяха заедно. Обърна се към нея. Знаеше, че жените никога не забравят датите.. и видя замисленият й поглед. Стана и я прегърна. Каза й, че ще излезе с Фред. 'Добре, мило.' - каза, без никакъв друг коментар. Той се облече набързо - подбра дрехи който не искаха намесата на ютия и излезе. Беше му гузно, че е забравил.. с тази нова работа и всички ядове с програмата, която не искаше да заработи като хората.. и освен снощният купон.. Бяха се разбрали да не си разменят подаръци за годишнините, но той отдавна кроеше планове да й вземе нещо. Запъти се към магазина за животни. Влезе и още от вратата хареса едно сладко малко бебе-куче. Golden-retriever-чето седеше самичко и гледаше сякаш тъжно. Веднага отиде при него и го взе, занесе го до магазинерката й подаде кредитната карта, без да попита за цената - беше решил. Излезе и се запъти към магазина за цветя. Все един голям букет лилиум-и - тя ги обичаше и поръча синя панделка - кученцето беше момченце. Върза му панделка пред погледа на продавачката, която го гледаше любопитно и попита дали е за някой специален за него човек. Той само се усмихна и отговори - 'Да'. Запъти се към вкъщи. Не знаеше как да й го подари.. нямаше да е само нейно де, но все пак.. Реши да се прибере и да не го мисли толкова.. както дойде.. Позвъни. Тя все още се размотаваше с тениската на Manowar, с която спеше. Влезе, скрил малкото зад себе си в едната ръка, а в другата държеше хартиената торба с играчките и принадлежностите за Малкия.. така реши да го нарича. Ина ровичкаше нещо в едно чекмедже, видимо раздразнена, че той не се сеща.. той влезе с обувките и й каза: 'Мила, искам да ти кажа нещо..' Тя се оживи. Той пристъпи към нея и й подаде малкото животинче, то беше малко по - голямо от дланта му. Тя примигна, после се освести и го взе. 'Честити Шест години заедно, мила. Обичам те!' Тя сякаш щеше да се разтопи. Прегърна го, целуна го, честит му и се обърна към Малкия. Толкова много му се радваше. Беше бебче. Изморено, сладко животинче, което бе прекарало последните дни само в магазина. Ина го обикна веднага. Първите два часа не можа да се отдели от него и само го гушкаше. Беше много щастлива, че то заспа в прегръдките й и даже спейки се гушкаше в нея. Прекараха деня в приказки и спомени - за първата им среща, за многото премеждия, радости, купони, за всичките години прекарани заедно. Вечерта хапнаха и сложиха дребосъчето в импровизирано легло в спалнята. Легнаха си и гушнати заспаха. През нощта се събудиха от жалното скимтене на малкото. Беше се добрало до техният креват и протегнало лапичка нагоре плачеше. Взеха го в кревата при тях. То веднага се сгуши и заспа. Те притеснени да не го затиснат докато спят, задрямаха...