Вече в София..

И така.. вече трети ден в София.. все още не знам на кой свят съм, някакво още не мога да усетя, че съм тук.. много е странно, но няма да забравя как се качих на влака в петък и очите ми бяха пълни със сълзи и си казвах, че няма да плача пред хорада в купето.. Мъчно ми е за вкъщи ;( (ама много.. подсмрък..)

П.С. ще пиша пак скоро.. може би утре, за да кажа как е минал първият ден в университета ..
bye!

Една дума: Разочарована..

Просто нямам думии.. омръзна ми да се надявам на някакви хора и да си оставам само с надеждите.. уж ти се пишат за приятели, и ? какво са? да, точно - не знам... Омръзна ми всеки път като ме разочароват да им прощавам, всеки път като се държат тъпо и гадно с мен да си казвам, че и те имат проблеми и лоши дни, просто ми омръзна да бъда перманентно разочарована от хора, на които уж държа.. омръзна ми когато най - много имам нужда от приятелска дума, да ми се правят на велики.. омръзна ми да ме товарят с всякакви проблеми. Омръзна ми да не ме оценяват (осъзнавам, че звуча много надуто, но разочарованията вече са прекалено големи..)Омръзна ми да съм кошчето за душевните отпадъци. Омръзна ми все другите да имат проблеми.. или ако нямат да си ги създават.. Хора, вземете се в ръце най - сетне.. не сте на 5 годинки!

P.S.: Даам.. мисля, че си излях всичко...