И така.. вече трети ден в София.. все още не знам на кой свят съм, някакво още не мога да усетя, че съм тук.. много е странно, но няма да забравя как се качих на влака в петък и очите ми бяха пълни със сълзи и си казвах, че няма да плача пред хорада в купето.. Мъчно ми е за вкъщи ;( (ама много.. подсмрък..)
П.С. ще пиша пак скоро.. може би утре, за да кажа как е минал първият ден в университета ..
bye!
Няма коментари:
Публикуване на коментар