* Сън *

Събудих се изплашена до смърт. Осъзнавайки, че всичко е било сън, разтърквам очи. Нещо не е както трябва.. не съм под топлите завивки, а на меката зелена трева. Изведнъж всичко се прояснява в съзнанието ми - не е било сън! Всичко се случи! Просто бягайки, съм паднала и съм останала да лежа на земята, достатъчно дълго, за да заспя.. Маратонките ми са сухи, дрехите ми са сухи, но личи, че е валяло. Незнайно как аз съм останала скрита за бързите дъждовни капки. Небето се прояснява. Розови облачета се усмихват загадъчно. Май се очертава да е топъл ден, но въпреки това се радвам на дебелото горнище и джинсите. Оглеждам любопитно поляната на която се намирам. Денят е близо и пред мен се разкрива изумрудено зелената трева, осеяна с маргаритки. Любимите ми.. много ги обичам. Изведнъж се чува шум от към близката горика и инстинктът ме поддиква да продължа да бягам..